Бяла пролет в кухнята и здравословна с керамичните съдове на Делимано.

Когато настъпва пролетта разбираме, че липсата на движение през студените зимни дни се е отразило на нашата фигура. И настъпва време за диета и ограничения. Има ли друг вариант – да има – да следваме друг вариант – здравословно хранене през всички сезони. Някои биха казали, че това е по-трудното, но това е естествения път да бъде здрави и да се чувстваме добре.
[п →]

// Коментарите са изключени

[п →]

// Коментарите са изключени

Рецепти за Никулден

На 6 декември източноправославните християни честват Свeти Никола Чудотворец. Първобразът е историческа личност – Никола Мираликийски, роден през 270 година от н.е. в Патара – Ликия, Мала Азия (днешна Турция). Още като младеж той наследил голямо богатство от баща си и раздал всичко на децата и бедните си съграждани.

За добрите му дела се разказвали множество легенди. Така, например, когато един богаташ с три дъщери се разорил и решил да продаде децата си като робини, светията тайно му подхвърлил три кесии със злато и така спасил момичетата от ужасна участ. Той откупувал и други хора от робство.

[п →]

// Коментарите са изключени

„Защо търсите живия между мъртвите? Няма Го тука в гроба! Христос възкръсна!“
Евангелие от Лука 24:5,6

Първият и най-големият от празниците на новозаветната църква е Великден, или Възкресение Христово. На този ден се отбелязва възкресението на Исус Христос – Божият Син, който със смъртта Си изкупил греховете на човечеството, а с възкресението Си дал надежда за живот след смъртта.

Денят на празника е установен от Първия вселенски събор през 325 г. Обикновено православният Великден се чества между 4 април и 8 май. Източната православна църква ползва юлианския календар. Oсвен това, Великден не трябва да се празнува преди еврейската Пасха. Католиците се придържат към григорианския календар и празнуват Възкресение през първата неделя след първото пълнолуние от пролетното равноденствие, т.е. между 22 март и 25 април.

Рецепти Великден

[п →]

// Коментарите са изключени

Японската кухня несъмнено е една от най-здравословните в света. Ястията й са известни с великолепния си външен вид. Малцина обаче знаят, че основната храна е вареният ориз, а всичко друго като зеленчуци, месо, риба се сервира за подсилване на вкуса му. Имената на японските ястия се образуват според броя на допълнителните блюда, сервирани към супата или ориза. Най-обикновеното се нарича ‘Ичиджу-Иссай’, което означава ‘супа плюс едно блюдо’ и обикновено включва супа, ориз и мариновани зеленчуци. Най-разпространеното ястие е ‘Ичиджу-Сансай’ (супа плюс три блюда) и включва, освен супата и ориза, три ястия приготвени с различни техники (печено, варено, задушено, сурово и т.н.). ‘Ичиджу-Сансай’ приключва с мариновани зеленчуци и зелен чай.

Тъй като японците са островна нация, те консумират много морски продукти и водорасли. В началото на миналия век в менюто им започват да навлизат говеждото месо и пилешкото и в днешни дни са неотменна част от него. Въпреки китайския си произход, Менруй (макаронените изделия) заемат съществено място в японската кухня. Соба са тънки и кафяви спагети, произведени от брашно от елда (гречка), а белите спагети Удон се правят от пшеница. И двата вида се сервират обикновено с рибен бульон и много зеленчуци. Рамен са тънки светложълти пшенични спагети, стават популярни в началото на 20 век. Ето и някои други основни японски ястия:

[п →]

// Коментарите са изключени

Когато говорим за японска кухня, не можем да не споменем чайната церемония (чаною). Макар че тя отделно изкуство, връзките й с кулинарията дълбоки.

‘Чаною’ в превод означава гореща вода за чай. Чайната церемония е синтез от много японски изкуства като се набляга върху подготовката и поднасянето на купичка чай от душа и с чисто сърце.

Чаят е внесен в Япония за първи път от будистки монаси през шести век от новата ера, но се утвърждава като широко разпространена напитка чак през 1191 година, след завръщането от Китай на будисткия свещенник Ийсай (1141-1215). Онователят на зен-сектата Ринзай донася чаени семена, а неговият приятел монахът Майо (1173-1232) ги засява в храма Козанджи, разположен в близост до Киото.

[п →]

// Коментарите са изключени

Всеки празник е от особено значение за евреите. Въпреки че има три, които се почитат като основни (Песах, Шавуот, Суккот), нито един празник не е маловажен за тях. Причината е, че всичко е свързано с религиозния живот и случайсността не е елемент от ежедневието на хората.

Дори и на пръв погле най-драматичните или пък незначителни събития имат своята връзка с неизменната воля на Бога. Такъв е случаят и с празника Ханука.

През 165 г.н.е Юда Макавей предвожда възстание, в което той и неговите сподвижници извоюват победа над трима сирийски генерали и освбождават Ерусалим и Храма. След това знаменателно събитие евреите прочистват храма от поставените в него идоли, освещават го и на 25 Кислев (тази година 8 декември) обявяват Храма отново за церемониално чист. Оттук идва и името Ханука, което на иврит означава „посвещение“.

[п →]

// Коментарите са изключени

В живописната местност Пиемонте, северозападна Италия, се намира Фонтанафреда. Районът е обграден с множество хълмове, а климатът по тези земи е многообразен, повлиян от четирите сезона. През есента и пролетта често вали и точно това променливо време, както и глинестата почва, правят Пиемонте толкова благоприятно място за отглеждане на грозде. Още от най-древни времена, хората в тази част на Италия приготвят висококачествено червено вино за домашна консумация.

До 19 век Фонтанафреда е частно имение с великолепни, старинни замъци. През 1878 г. крал Виктор Емануел подарява на съпругата си Роза ди Мирафиори и сина им Емануел Гериери винарската изба във Фонтанафреда. Тогава Гериери започва да развива винопроизводството като бизнес, като умело съчетава модерните нововъдения в производството на благородната напитка с уникалните традиции, наложени в този район. Фирмата бързо печели позиции, благодарение на висококачествените си продукти, както в Италия, така и из цяла Европа.

[п →]

// Коментарите са изключени

// Коментарите са изключени

Трифон Зарезан е български църковен празник, на който се почита Свети Великомъченик Трифон. По нов стил се отбелязва на 1 февруари, а по стар на 14 февруари. Промяната в датите става през 1968 г. след като Българската православна църква въвежда Григорианския календар. Празникът е включен в цикъл от три последователни дни, които са известни като Трифунци – 1, 2 и 3 февруари. На 1 февруари се празнува Трифоновден, на 2 февруари – Сретение Господне, а на 3 февруари – Свети Симеон. В много от населените места в България обаче основният обред се извършва на 14 февруари. На този ден празнуват лозарите, винарите и кръчмарите. Известен е като Зарезан, защото в началото на пролетния сезон започва резитбата на лозята. Празникът се среща още и като Зарезановден, Трифон Зарезой, Трифон пияницата и Трифон Чипия, като последното идва от легендата според която светецът отрязал носа си, когато отишъл да зарязва лозите.

[п →]

// Коментарите са изключени